Това е първата година, през която чета по-активно. Успях да прочета около 30 книги, но имам още малко време. Тук са изброени любимите ми и е представена най-важната информация, която научих от тях.
1. Flow: The Psychology of Optimal Experience (Mihaly Csikszentmihalyi)
Най-щастливи сме не когато бездействаме, а когато умът ни работи активно по някаква задача. Тогава изпитваме състояние на "flow", в което не усещаме как минава времето, забравяме за проблемите си, изпитваме чувство на контрол върху това, което правим и временно мозъкът ни спира да мисли за това как ни възприемат околните.
Нужни са 4 неща, за да сме в състояние на "flow":
1) Задача, която отговаря на уменията ни:
- високи умения и ниско предизвикателство = СКУКА
- ниски умения и високо предизвикателство = ТРЕВОГА/ГНЯВ
- високи умения и високо предизвикателство = FLOW
2) Конкретна цел от задачата:
- целта може да е просто да завършим задачата, но трябва да е конкретна
- неясни цели = неясни резултати
3) Обратна връзка:
- трябва по някакъв начин да разбираме дали се доближаваме до целта
- това е нужно, за да можем да изпитваме удоволствие от това, което правим
- също така е необходимо, за да можем да променим тактиката си за постигането на целта ако е необходимо
4) Концентрация
- трябва да се фокусираме САМО върху задачата пред нас
2. The Paradox of Choice: Why More Is Less (Barry Schwartz)
Живеем в свят на твърде много избор. Постоянно е необходимо да вземаме решения за всякакви неща. Всичко това ни изморява и когато трябва да вземем важно решение - не можем да мислим правилно, защото сме изтощени от другите решения, които са ни товарили през деня.
Когато имаме прекалено много избор, мозъкът ни блокира (например ако трябва да свършим 100 неща, изведнъж нямаме сила или желание да свършим и едно от тях, макар физически да сме способни на това).
Когато пазаруваме за каквото и да било, това правило важи в пълна сила. Ако постоянно сравняме цени, характеристики и искаме "най-доброто", ние сами си предоставяме негативни емоции.
Най-лошият отрицателен ефект от това е, че дори и да направим избор след дълго сравняване, не сме доволни от него, защото автоматично мислим, че най-вероятно е имало по-добър вариант.
Ключът е да спрем да се стремим към съвършенството. Вместо винаги да се стремим за "най-добрият избор", по-ефективно е да се стремим за избор, който е "достатъчно добър". Така няма да изпитваме разкаяние и ще сме доволни. Доказателство: според статистики, бронзовите медалисти са значително по-щастливи от сребърните медалисти (близкият провал боли повече).
Практическо приложение: поставяйте си ограничения когато правите избор за нещо.
3. Why We Get Fat: And What to Do About It (Gary Taubes)
Въглехидратите са основната причина да пълнеем. Защо? Заради хормона инсулин.
Причината е, че тялото ни се нуждае от инсулин, за да обработи въглехидратите и да регулира кръвната ни захар. Колкото повече въглехидрати приемаме, толкова повече инсулин ни е нужен.
Проблемът е, че инсулинът също регулира метаболизма на мазнините. Колкото повече инсулин секретирамe или инжектираме, толкова повече мазнини трупаме. Високи нива на инсулин водят и до инсулинова резистентност, която пък води до сърдечни болести и рак.
Генът също играе роля. Всеки човек е различно генетически предразположен за това колко ще напълнее от прием на въглехидрати. Това е извън контрола ни.
Повечето евтини храни са богати на въглехидрати. Също така тези храни доминират пазара и са най-лесно достъпните за мнозинството. Затова често се наблюдава явление, при което бедните хора са по-дебели, а по-заможните хора, които могат да си позволят повече храна, не. С други думи - количеството приета храна не е толкова важно колкото нейното качество.
Храни за отбягване:
1) Всякакъв вид захар (прости въглехидрати)
- бяла захар, кафява захар, мед, бира (съдържа малц), прясно мляко (лактоза), сиропи, усладено кисело мляко, плодов сок и дори самите плодове
2) Всякакъв вид нишесте/скорбяла (сложни въглехидрати)
- зърнени храни (дори "пълнозърнести"), ориз, хляб, спагети, картофи, крекери, царевица, грах и дори някои видове боб.
Понеже не е реалистично да се откажем изцяло от всички тези храни, хубаво е да осъзнаваме ефекта от приема им и по възможност да ги заменим с храни богати на протеин и мазнини.
ЗАБЕЛЕЖКА: Все още има спорове дали това е абсолютно вярно, но при мен лично минимизирането на приема на въглехидратите има положителен ефект в почти всяко едно отношение.
4. The War of Art: Break Through the Blocks & Win Your Inner Creative Battles
(Steven Pressfield)
Винаги преди да опитаме нещо ново и неизвестно - изпитваме страх. Това е в природата ни и е неизбежно. Също така се стремим към съвършенство и винаги искаме най-доброто. Често си измисляме оправдания като "ако постигна X, чак тогава ще мога да започна". Това е илюзия.
"Съпротивлението" е най-големият ни враг. То ни спира на място и ни оставя в пространството на посредствеността. То не ни позволява да се развиваме и измисля оправданията, които спират прогреса ни.
Има само едно нещо което може да спре страха: действие. Където и да сме, на каквото и ниво да сме - ключът е просто да започнем да действаме.
"Професионалистите" не са хора, които не изпитват това вътрешно съпротивление. Те просто го приемат, разбират го и действат въпреки присъствието му.
Започни сега. Каквото и да е. Дори и да не си добър в него. И повярвай, че ще станеш по-добър в това нещо с времето.
5. Tribal Leadership: Leveraging Natural Groups to Build a Thriving Organization
(Dave Logan)
Човешкото мислене е силно свързано с това колко е успял един човек или организация. Съществуват 5 нива на мислене:
1. Светът е ужасен!
Характерно мислене за хора, които не вярват в позитивно бъдеще или през повечето от време от живота си не са изпитвали щастие поради някаква причина (трагедия, попадане в затвора). Типично за тях е да очакват всеки да е негативно настроен към тях и да обвиняват всичко и всеки освен себе си за проблемите си.
2. Моят живот е ужасен.
Това мислене е характерно за хора, които осъзнават, че има други хора, които са щастливи, но това е само за другите! Те смятат, че щастието не е предназначено за тях самите и обикновено приемат съдбата си като непроменима, затова и изпадат в апатия. Често се обявяват за жертва на обстоятелствата си и игнорират силните си страни.
3. Аз съм страхотен, но другите не.
Така мислят хората, които смятат, че те самите са велики, а проблемът се корени в другите. Не обичат да работят в екип, защото смятат, че другите не са достатъчно компетентни. Преобладаващо използват "аз", вместо "ние" и се засягат от това, че другите не са на тяхното ниво. Значителен проблем на това мислене е, че идва момент, в който развитието на такъв човек спира, защото мисленето като "вълк единак" не позволява да се реализират по-големи и значителни проекти, които изискват работа в екип.
(... май съм на това ниво през повечето време. :))
4. Ние сме страхотни.
При такова мислене, хората приемат, че има някои неща, които не могат да свършат сами и търсят съдействие от хората до тях. Те осъзнават своята стойност, но също така и са здраво стъпили на земята, така че оценяват и тези около себе си. Повечето големи компании се състоят от екипи с такова мислене. Проблемът е, че това мислене намеква, че "другите" (групи от хора) не са страхотни "като нас" или просто липсва каквото и да било отношение към външни групи.
5. Светът е страхотен!
Най-високото ниво на мислене, но и най-трудно постижимото. Характеризира се с това, че човекът осъзнава, че е част от нещо по-голямо, от нещо, което може да промени света. Той обича живота си, допринася за света, заедно с хората около него (които са на същото ниво на мислене) и приема всички останали като допринасящи. Той очаква най-доброто от живота и обикновено го получава.
Важно е да се каже, че всеки един човек може да премине от едно ниво към друго (за съжаление това означава нагоре, но също така и надолу).
Ключът да преминеш от едно ниво към следващото е:
- да осъзнаеш, че си на дадено ниво
- да си проактивен в отиването напред
- да си склонен да се учиш от всичко и всеки
- да си заобиколен от хора на следващото ниво.
---
Част 2: http://dvt32.blogspot.bg/2015/10/2015-2.html
Част 3: http://dvt32.blogspot.bg/2015/10/2015-3.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар